мислех да не пиша повече тук,мислех да не пиша повече никъде,мислех да напиша къде няма да пиша повече,мислех да ти напиша ,че няма да ти пиша,но няма смисъл ,защото знам ,че няма да прочетеш какво съм написал още по малко какво не съм.

 в наводнения град се чувствам безопасно каза тя,нямаш представа какво е да се чувстваш по този начин,защитен от млечните залези над града,изгорелите ирландки с високи чела с изтърканите от страни летни ботуши,залитащите ресторантьори бъ...

 когато бях на 19-ет и не живеех на 19 -я етаж се прибирах през сивата входна врата след 2 точно като в гроб,в който си събувам обувките и с тях остатътъците зад затворената скърцаща врата,боядисана преди да съм се родил,а аз съм  раждан...

 виждам животът хубав,мирен,безоблачен,красив,балансиран,весел,здравословен,свободен,приятелски,позитивен-
почивай в мир,татко.

- Телефонът ти звъни странно/казвам това без никаква ирония в гласът си,очаквайки най добрата реакция,за тази ситуация-липса на презрителен поглед-защото такъв се получава в отговор от нейна страна,разбирай че обичаме да се критикуваме с...

отдоста време исках да ти кажа две-три неща ,но изчаквах момента да назрее или да прелее,защото без неговата помощ нещата едва ли ще изглеждат толкова истински.преди време ,преди доста време,когато картите за игра бяха просто правоъгълни...

 обичам да те виждам някъде в съзнанието си
с поли по свежи и от полъха на морски летен бриз
обичам да изчитам историята на сълзите ти

 окъпана в нощна светлина
мълчаливо,  потънала в листа 
лъкът  на вятъра оставил е следите си

 Когато се срещам с някой когото не мога да притежавам гледам да пръскам повече чар и по малко боя за обувки даже когато нямам такива или когато времето не се нуждае от доказателства за съществуването им оставяйки следите си в бъбречни б...

ако приемем ,че сме на една и съща линия и светофарът свети в жълто и двамата сме родени по едно и също време и приликите ни са очевадни,освен кубиците на твоето возило,което ме натъжава дотолкова,че мисля да се разменим,мислиш ли че би ...

....с тялото си сякаш закривам гласът й,оставям куплетът да ожъне тъгата,която се е развихрила като торнадо измежду костите на невидимите ребра държащи в победоносна хватка безмълвието,ябълковите връзки в рамене-докоснали хладнината на м...

 Няма да остана дълго в това положение.Погледите ни се събират,прекосявайки екватора и полюсите.Стоя изправен,с рамене качени върху електрическият заряд в косата си
.Прости ми,Господи,бях самонадеян,имах правото да живея в заблуда,която з...