Постинг
04.03.2011 13:02 -
чаша червено
....с тялото си сякаш закривам гласът й,оставям куплетът да ожъне тъгата,която се е развихрила като торнадо измежду костите на невидимите ребра държащи в победоносна хватка безмълвието,ябълковите връзки в рамене-докоснали хладнината на мраморния под,космическите прешлени съдържащи обяснения за несъществуващи състояния ,кухини -изпълнени с пустинна вечност..
в този миг се почувствах разделен на две части като всяка една съществуваше благодарение на другата.присъствието на едната ме свързваше с тялото,отсъствието на другата-с духът.само гласът и в двете беше свободен както е свободна вратата,през която излизам за последно.
в този миг се почувствах разделен на две части като всяка една съществуваше благодарение на другата.присъствието на едната ме свързваше с тялото,отсъствието на другата-с духът.само гласът и в двете беше свободен както е свободна вратата,през която излизам за последно.
Няма коментари