Когато се срещам с някой когото не мога да притежавам гледам да пръскам повече чар и по малко боя за обувки даже когато нямам такива или когато времето не се нуждае от доказателства за съществуването им оставяйки следите си в бъбречни басейни пълни с дъждовна вода.Бях продал два грамофона ,точно тридесет и пет плочи и два тира плюс един прицеп с паяци .Добре вървят когато са в добра форма,само че няма желаещи счетоводители за извънреден труд.Пука ми на прането.И без друго не обичам гръмотевици.Не мога да закусвам на следващия ден и като не закусвам имам проблем с ръбовете по дрехите си.Не мога да си купя билети за театър намачкан.Така че единственото ,което ми оставя да направя е да стоя на стола си и да продавам акции.Нищо,че после няма да имам какво да облека.Представям си как режа домати и краставици с мръсна яка на небесно синята си риза и започвам да разглеждам менютата на химическото чистене с особен апетит.През целият си живот съм се борил с химията.Което в практиката няма стойност.Но въпреки това продължавам да се губя в теоретични прогнози за давещи се в анорексична почва.Докато мисля и гледам на една педя пред себе си прехвърлям задника си върху стойката за йоги с пироните и другите остроти.Добре че на нея има място само за един човек,и то на такъв с много милиони.Слизам след 45 минутки със супер бузи и супер его.Искам да изпискам от щастие.Да обидя някой див леген или нещо подобно.Писна ми да съм велур.