окъпана в нощна светлина
мълчаливо,  потънала в листа 
лъкът  на вятъра оставил е следите си
в  крехката ти броня,
и падналите ангели
невидимите дрехи свои. 

по шарените ти ребра има белези 
от съдбоносни плюсове и нестабилни равенства
в краката си ожулени
навярно пазиш душите ни загубени,
не искаш позволение,не просиш милостиня
ти просто скромно ми напомняш някой
чието отражение пред мен
имаше дълбочина на езеро.