отдоста време исках да ти кажа две-три неща ,но изчаквах момента да назрее или да прелее,защото без неговата помощ нещата едва ли ще изглеждат толкова истински.преди време ,преди доста време,когато картите за игра бяха просто правоъгълни картонени картинки и футбола -ежедневие аз имах време за всичко.или времето не беше толкова безмислено ,не зная,но при всички случаи умеех да му се наслаждавам дори и когато бирата не се потеше от студ.живеех доста скучно,излизах когато си поискам,през зимата ставах пасивен пушач,през лятото още повече,събуждах се късно след първото кафе на хората и обикновено за начало на деня ми се смяташе двойното с някой лунатик като мен.все пак времето не беше пречка ,а когато имаше мента се намираше и спътник.бях слънчево момче и намирах  за интересно да хвана поп каро за брадата.понякога сънувам на бавен каданс как губя най важната ръка в живота си поради липсата на смелост да играя козовете си първо и после да продължа със властните спатии.на сън или не паниката си е паника.ако няма бира ,то поне студ да има.или повече козове,та да не свъшва съня така панически.и други такива работи обичах да правя,когато се разбирах със себе си,защото знаех на къде отивам или по точно не бях толкова загубен.или когато се загубех -питах някой как да стигна до следващия магазин ,от където мога да си зема студена бира ако студът не се търпи повече.
знаеш накъде съм се запътил ,нали?усещаш потока на мислите ми,сякаш четеш субтитри,които избързват кадъра!знаеш,че знам какво знаеш,но пак ще ме оставиш да се спасявам както мога-магазина,студената бира,попа с брадата,властните спатии.това те прави по силна ,надявам се.скоро ще спра с опитите и ако ти трябва някой много тъжен приятел да знаеш ,че няма да ти е трудно да го откриеш в мое лице.